Kогато се говори за декарбонизация на икономиката, обикновено на фокус са сектори като енергетиката, индустрията и транспортът. Но постигането на нулеви емисии засяга буквално всеки бизнес и колкото и да не е видно на пръв поглед, строителството също е един от ключовите сектори, които трябва да се трансформират.
Ясно е, че преките ефекти върху природата са при производството и транспортирането на самите материали. Но строителните отпадъци също имат голям въглероден отпечатък. Те са нещо, което сега се изхвърля буквално навсякъде. И това създава огромен негативен ефект върху околната среда, включително чрез отделените CO2 емисии в атмосферата.
Една дори най-обикновена сграда от тези, които виждате да строят в София - със стотина апартамента, генерира около 300 тона строителни отпадъци. Тези 300 тона обаче имат огромен енергиен потенциал - най-вече чрез спестяването на енергия в нови материали. Всичко това обърнато в енергия може да допринесе изключително за кръговата икономика и за запазване на природата чиста. А това е една от целите, които си е поставила и една от най-големите строителни компании в България - "Главболгарстрой" ( ГБС)
Какво е възможно
По данни на Европейската агенция по околна среда строителните отпадъци и тези от разрушаване са близо 400 млн. тона в ЕС. "Големият обем и естеството на произвежданите отпадъци са предизвикателство за управление, но също така предоставят ясна възможност за прилагане на стабилни практики за управление на отпадъците в съответствие с принципите на кръговата икономика. Освен това строителният сектор се смята за приоритетен сектор според предстоящия план за действие на Европейската комисия за кръгова икономика", се казва в публикация на агенцията.
Близо 80% от строителните отпадъци имат висок потенциал за рециклиране и оползотворяване, има достъпни технологии, но няма достатъчен капацитет, пише в Националния план за управление на отпадъците 2021 - 2028 година.
Основният потенциал е при разрушаването на сгради - дейност, при която се образува значително количество отпадъци, голяма част от които имат висок потенциал за рециклиране. Ниските цени за депониране все още не стимулират бизнеса да сепарира отпадъка. Няма и законови изисквания за селективното разрушаване и отделяне на рециклируемите материали. Ремонтът на пътища също образува огромно количество рециклируеми отпадъци, които могат да бъдат влагани директно в обектите.
Какво казва ЕС
Официално в ЕС се оползотворяват около 70% от строителните отпадъци. Но по-внимателният преглед показва, че масово това става, като събрани отпадъци и развалини се използват за запълване на изкопи на строителни площадки или като инертни материали с нисък клас в пътното строителство.
В доклада на ЕАОС се отбелязва също, че по-силно предотвратяване на отпадъци и по-високо и по-качествено рециклиране могат да бъдат постигнати, ако се следват определени мерки за подобряване на ценообразуването, подобряване на информацията за това кои материали се използват в съществуващи и нови сгради и за подобряване на доверието на потребителите в качеството на използването на рециклирани инертни материали.
Какво прави ГБС
"Офисът ни в Брюксел работи основно по линия на зелената енергия и нулевите емисии. В момента работим по проект за преработка на строителни отпадъци", обяви Калин Пешов, член на надзорния съвет и генерален мениджър на "Главболгарстрой холдинг" АД, по време на организираната от "Капитал" в края на ноември конференцията Net Zero Economy. По думите му нужната инвестиция е голяма - 14-15 млн. евро, и затова се търсят възможности за финансова подкрепа на проекта. Целта е да се изгради такава инсталация за преработка на строителните отпадъци, която да е мобилна, да се ползва на място при самите строежи, дори в градските зони, и да спестява огромна част от вредните емисии, които секторът генерира.
"Представете си мобилен завод за преработка на строителни отпадъци, който да позволи те да могат отново да се използват в строителство", казва Пешов и допълва, че по този начин ще се спести не само енергията от кръговрата на отпадъците, но и ще има ефект върху екологията като цяло, тъй като няма да има камиони, които да извозват тези отпадъци. А това е особено важно, когато става дума за строежи в градска среда и най-вече в историческия център на градовете. Няма да има и нужда от депониране на тези отпадъци, което сега създава огромни сметища в покрайнините на градовете, които повишават запрашеността на въздуха и като цяло са риск за околната среда.
"Главболгарстрой" има и собствена стратегия за преход към нисковъглеродна икономика, която вече изпълнява. Накратко тя включва три основни аспекта: вътрешен, външен и стратегически.
