Проф. Мартин Банов: Има широко поле за сътрудничество между България и Китай в цифровизацията на селското стопанство
Председателят на Българската Селскостопанска Академия проф. дн инж. Мартин Банов представи в интервю за КМГ някои от възможностите и перспективите за взаимодействие в сферата на научно-техническото сътрудничество между Селскостопанска академия, България и китайски партньори, както и дава някои идеи за задълбочаване на обмена на таланти в областта на науката между България и Китай.
Уважаеми проф. Банов, като Председател на Селскостопанска академия, моля да ни разкажете за досегашното сътрудничество между Академията и колегите Ви от КНР – основните насоки на тези контакти, подписани документи и споразумения между двете страни?
Традиционно, сътрудничеството и контактите между Селскостопанска академия и Китайските академии и организации се осъществява в няколко научни области: • проучване на генетичните ресурси, селекция и репродукция на растения и животни; • агротехнологии за конвенциално и биопроизводство; • рекултивация на нарушени и увредени земи; • градско озеленяване; • производство на лечебни и терапевтични храни; • хранителни технологии; • фуражопроизводство; • геномни, протеомни и метаболомни технологии за селекция на високоадаптивни и продуктивни сортове от икономически важни култури и видове растения; • туризъм и управление на селските райони.
Това са сферите от взаимен интерес, в които ние ще продължим да си сътрудничим, но предвиждаме да активизираме взаимодействието си в цифровизацията на селското стопанство и по-специално в използването на дигитални методи за диагностика и прогноза в растениевъдството, цифровото управление на земеделски стопанства, както и разработването и прилагането на нови технологии в растениевъдството и животновъдството. Важен акцент поставяме и върху технологичното обезпечаване на научните изследвания и производствата с научно-приложно значение, включително и демонстрационни дейности. Екологичните аспекти и климатичната неутралност на селскостопанското производство също са теми с потенциал за бъдещо взаимодействие, които могат да бъдат развити, както чрез финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката на Република България /Програмата за двустранно сътрудничество България-Китай/, така и по линия на програма Еразъм+.
Нашата Селскостопанска Академия (ССА) има вече установени контакти и действащи споразумения за научно-техническо сътрудничество с няколко китайски академични институции, сред които:
• Китайската Академия на Селскостопанските науки (Chinese Academy of Agricultural Sciences, PR China), • Академията на селскостопанските науки на провинция Хейлундзян, град Харбин (The Heilongjiang Academy of Agricultural Sciences), • Академията за селскостопански и животновъдни науки на автономния район Вътрешна Монголия (Inner Mongolia Academy of Agricultural and Stockbreeding Sciences of P.R.China), • Академията за селскостопански науки на Юннан (Yunnan Academy of Agricultural Sciences)„ • Шанхайския университет „Дзяо Тун” (Shanghai Jiao Tong University) и • Академията за селскостопански науки на Дзянси (Jiangxi Academy of Agricultural Sciences), град Нанчан (Nanchang), провинция Дзянси.
Може ли да ни дадете някои конкретни примери за сътрудничеството и обмена на делегации, на „добри практики” и обмяна на опит с китайските Ви колеги, в областта на научната дейност?
В резултат на ползотворното сътрудничество между Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия на България и Шанхайския университет „Дзяо Тун” през 2019 г. е създаден Съвместен българо-китайски изследователски център за аграрно и селско развитие. Що се отнася до обмена на делегации и опит, мога да дам няколко конкретни примера, както за наши посещения и участия в съвместни форуми и инициативи, така и на китайски колеги у нас. Като по-важни бих подчертал няколко наши посещения в Китай през 2018 г., които са пряко свързани с мега-инициативата на китайския председател Си Дзинпин „Един пояс, един път”: