Блог

Един по-различен и всеобхватен анализ на пазара на земеделски култури

Стоян Вълев е основател и изпълнителен директор на "Грейнстор" (Grainstore). През последните няколко години основните му усилия са насочени към международното развитие, в резултат на което "Грейнстор" е редовен износител на корабни товари и има свои дъщерни дружества в Гърция и Румъния.

През своята 10-годишна история "Грейнстор" се превръща във водеща компания за зърносъхранение и търговия със зърнени и маслодайни култури, както и с техните субпродукти. Благодарение на високотехнологично оборудваните си лаборатории дружеството анализира, сортира, хомогенизира партиди със специфични качествени показатели и е доверен доставчик на различни преработватели, както и един от предпочитаните партньори на земеделците при реализиране на тяхната продукция. Компанията разполага с най-голямата мрежа от бази на Балканите за съхранение на пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица, шротове и др.

Юбилейната цел на фирмата е усъвършенстване и подобряване на знанията в земеделския сектор. В стремежа си към това "Грейнстор" активно участва с професионални анализи на зърнени пазари, ценови равнища, прогнози за глобалната икономика, ключови бизнес индикатори и движещи сили, които индиректно оказват влияние върху зърнената индустрия и които са индикатор за тенденциите в бранша. Професионализмът и експретният опит както на основателя, така и на екипа на "Грейнстор" са оценени от множество партньори, контрагенти и независими земеделски производители, които разчитат на подкрепата на компанията и на нейните анализи и прогнози.

През последните години станахме свидетели на две събития, които преобърнаха пазара на зърна и маслодайни култури. Ковид пандемията преобрази световната логистична инфраструктура, блокирайки цели пристанища в продължение на месеци. Невъзможността на държавите вносители да получат необходимите хранителни продукти навреме от традиционните си доставчици рязко повиши цените там, където имаше свободен транспортен и износен капацитет. Със своята географска позиция, разположена близо до множество големи вносители, България пое с пълна сила пазарния натиск от държави като Италия, Египет и Китай. Цените скочиха с над 60% за броени седмици.

Ковид-19 пандемията още не беше отминала, когато Руската федерация нападна съседна Украйна и въвлече в дългосрочна война два от най-важните земеделски износителя в световен мащаб. Русия е най-големият износител на пшеница, Украйна един от водещите износители на царевица, а двете държави заедно държат над половината от пазара на слънчоглед и слънчогледово олио. Военните действия, санкциите, блокадите, страхът от ядрена ескалация изстреляха цените на земеделските култури до невиждани нива.

В края на 2022 година, световните пазари свикнаха с военните действия на територията на Украйна. Стана ясно, че коридорът за износ през Черно море ще продължи да функционира и това успокои разстроените вносители. Ценообразуването се обърна към други фактори, които обаче продължават да объркват пазара и пазарните участници поради непредвидимата си същност.

Висока земеделска себестойност - нерентабилна преработка

От една страна е неоспорим фактът, че поради скъпите торове и дизел, както и високите ренти земеделската себестойност е удвоена спрямо 2019 година. Масовата инфлация е около 30%, но производствените разходи на един европейски фермер са 100% по-високи. Имайки предвид ролята на земеделците на пазара като първоначални продавачи, техният интерес е цените не само да запазят сегашните си стойности, но и да се покачат до нивата от октомври 2022 година. Защитавайки финансовите си интереси, те задържат продажбите и създават изкуствен недостиг, който поддържа цените високи.

Скъпа енергия, скъпи суровини, намаляваща покупателна способност и продажби под себестойност са само част от проблемите на преработвателите на зърна. Без значение дали за фураж, брашно, олио, нишесте или друг краен продукт преработвателите имат нужда от по-ниски цени, за да запазят пазарите, а в някои случаи - и бизнеса си. Пазарът на зърна и маслодайни култури е световен и реагира на момента, но пазарът на мляко, месо, хляб и брашно е локален и българският потребител не може да поеме тази ценова инфлация. Поради тези затруднения преработвателите купуват минимални количества, поддържайки търсенето ниско и потенциала за ръст на цените минимален.

Глобална рецесия - биогорива в САЩ, Бразилия и Индонезия

Продължавайки темата, се сблъскваме със следващия парадокс. Очакванията на икономистите са затягането на паричната политика чрез рязкото вдигане на лихвите и преустановяването на паричното печатане в борбата срещу инфлацията да доведе до рецесия, която да намали потреблението на хранителни продукти в голяма част от света. В същия момент Бразилия увеличи мандата си за биодизел с 50% от април 2023 г. В САЩ се довършват множество инвестиции за биодизел и биоетанол. В Индонезия се коментира увеличение на употребата на палмово масло за биодизел. Ако коментираните увеличения на мандатите се реализират, консумацията на зърнени и маслодайни продукти ще се увеличи значително, което, разбира се, ще се отрази и на цените.

Българската реалност

Нашето очакване като експерти в сферата на зърнените и маслодайните пазари е да станем свидетели на голяма волатилност и напрежение по пазара до края на април 2023 г. с тенденция за падащи цени. След това вероятно ще се върнем към фундаменталната пазарна логика, а именно, че балансът на търсене и предлагане не се е променил до такава степен, че да виждаме над 100% ръст в цените на земеделската продукция. В момента, в който потоците на газ и тор се адаптират към геополитическите промени, очакваме пазарът на зърнени и маслодайни култури да последва този на суровия петрол и да се върне до традиционните си нива плюс нивото на инфлация.
Made on
Tilda