Някога чудили ли сте се какъв би бил светът без отпадъци? Знаете ли, че според различни оценки само 1% от материалите, използвани в производствените процеси, остават "в употреба" шест месеца след продажбата на продукта? Тогава какво се случва с останалите 99%? Всъщност почти половината от 100-те най-добри компании в света вече са възприели концепция, която има за цел да гарантира, че използваните от тях материали остават постоянно в употреба.
Днешната глобална икономическа система се основава на линеен модел, който става доминиращ след първата индустриална революция и концепцията за масово производство. През последните 200 години този модел осигури икономически растеж и увеличи просперитета. Същевременно обаче той подложи екосистемите на Земята на сериозно изпитание. Причината: при линейният модел природните ресурси се използват за ограничено време, след което се изхвърлят като отпадък. Ето защо той е познат и като "вземи-направи-изхвърли" ("take-make-dispose").
За разлика от него кръговата икономика е алтернативен икономически модел, който включва отделянето на икономическата дейност от потреблението на ценни ресурси. Кръгов модел означава ефективно използване на ресурсите и приоритизиране на възобновяемите енергийни източници с цел увеличаване използваемостта и живота на продукта, за да се извлече максимална стойност, както и възстановяване и повторно използване на страничните продукти и отпадъци за създаване на нови материали или продукти. Ключова за кръговата икономика е отговорността за управление на потока от възобновяеми ресурси и запасите от ограничени материали.
Този "кръговрат" се базира на три всеобхватни принципа, които формират десет съответстващи стратегии. Диаграмата по-долу илюстрира непрекъснатия поток от ресурси както във фазата на производство/разпространение, така и във фазата на потребление.
Краят на жизнения цикъл на продукта представлява загуба на стойността, тъй като важни странични продукти не биват използвани повторно. Обратно, при кръговата икономика продуктите се използват отново, за да се добави допълнителна стойност.
Дигитални продуктови паспорти. На територията на ЕС се провеждат множество реформи за устойчивост по отношение на стратегически вериги на стойност ─ като електроника и ИКТ, батерии и превозни средства, опаковки, пластмаси, текстил, строителство и сгради, както и храни, вода и хранителни вещества, както е посочено в Плана за действие за кръгова икономика (CEAP). Инициативата за устойчиви продукти предвижда внедряването на дигитални продуктови паспорти (DPP) за веригите за стойност в потребителската електроника, батериите, ИКТ, модата, мебелите, както и "междинни продукти с висок ефект" като стомана, цимент и химикали. Крайната цел е да се затвори цикълът на тези вериги на стойност, позволявайки на материалите да циркулират при най-високата си стойност за по-дълго време.
Регламентът за таксономията. Съгласно предстоящата Директива за отчитане на корпоративната устойчивост (CSRD) компаниите, вкл. дъщерни дружества в ЕС на групи извън ЕС, ще трябва да спазват Регламента за таксономията на ЕС, поради което кръговата икономика и трансформациите към "устойчива" верига на стойността се превръщат в приоритет.
Регламентът за таксономията на ЕС счита, че икономическата дейност е устойчива, ако допринася съществено за поне една от шестте екологични цели, без да вреди значително на останалите пет цели и без да нарушава минималните социални гаранции. Сериозен акцент се поставя върху жизнения цикъл в рамките на икономическите дейности, които регламентът счита за устойчиви. Например икономически дейности, свързани с нови и реновирани строителни проекти, могат да са в съответствие с таксономията, ако е била извършена пълна оценка на жизнения цикъл съгласно рамката Level(s) на ЕС и EN 15978, обхващаща всеки етап от жизнения цикъл, като резултатите се разкриват на инвеститори и клиенти при поискване. Това означава, че ековъздействието е взето предвид през всички етапи от жизнения цикъл на активите - от проектирането до края на живота им. При проектирането и закупуването на строителни материали например трябва да се вземат предвид нисковъглеродни, био-базирани или други материали, произведени и закупени по начин, който да намали екотоксичността и потенциала за глобално затопляне на даден актив.
Този нарастващ регулаторен и стратегически тласък към устойчиви вериги на стойността крие редица рискове, свързани с неспазване на изискванията. В същото време обаче има много предимства ─ преосмисляне на продуктовия дизайн и бизнес моделите, възможност за проследяване на материалите в цялата верига на стойността и др. Устойчивите вериги на стойност позволяват интегрирано управление на ресурсите във веригите за доставки през целия жизнен цикъл на продуктите и активите чрез приемането на принципи на кръговата икономика. Те дават възможност за устойчиво производство и потребление на стоки и продукти чрез намален добив на необработени суровини и отпадъци във веригите за доставки.
Също така те оптимизират използването на вода, енергия и материали, без да се компрометира качеството на продуктите и услугите и позволяват намаляването и премахването на емисии на парникови газове по цялата верига на стойността. В същото време могат да създадат нови работни места в дейности като препродажба, преработка и рециклиране, да осигурят достъп до нови пазари, да дадат възможност за разработване на неустойчиви бизнес модели и да създадат и засилят сътрудничеството във веригите на доставки.