По време на срещата Пак Хьонг–джун е връчил писмо от името на корейския президент Юн Сук-йол, в което се изразява желанието на Република Корея за задълбочаване на двустранното сътрудничество в редица сфери от взаимен интерес. „Южна Корея е традиционен и приоритетен партньор на България и съм сигурен, че заедно ще работим за активизиране и задълбочаване на социално-икономическите връзки между нашите две страни“, е подчертал министър Стоянов.
Двете страни са се обединили около мнението, че има огромен потенциал в сектори като дигитализация, енергетика (с фокус – зелена енергия) и отбранителна индустрия.
Министър Стоянов подчерта, че през миналата година общият стокообмен с Корея възлиза на стойност над 400 млн. щ. д. и бележи ръст от над 60 на сто. „Тези данни показват категоричен напредък в нашите икономически взаимоотношения, но съм сигурен, че с повече двустранни инициативи, можем да надскочим многократно тези числа“, подчерта министър Стоянов.
По време на срещата кметът на Бусан е представил кандидатурата на града за домакин на Световното изложение ЕКСПО 2030.
България отдава приоритетно значение на развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея. През 2010 г. беше подписано Споразумение за свободна търговия между ЕС и Република Корея. То се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие.
През миналата година общият стокообмен с Корея е на стойност 419.1 млн. щ.д. и бележи ръст от 58.4 на сто спрямо 2020-а. Българският износ се е увеличил със 127.8% до 251 млн. щ.долара. Внос от Корея е с близо 9% увеличение и е на стойност 168.1 млн. щ.долара. Салдото е положително за България и възлиза на 82.9 млн. щ.долара.
Водещите стоки по износа през 2021 г. са: пшеница и смес от пшеница и ръж (99.6 млн. щ.д.); царевица (63.4 млн. щ.д.); ламарини, листове и ленти от мед (23.8 млн. щ.д.); интегрални схеми и електронни микрокомплекти (7.3 млн. щ.д.); човешка кръв; животинска кръв (4.4 млн. щ.д.); двигатели (4.3 млн. щ.д.) и други.
Водещите стоки по вноса за същия период са: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми (19.5 млн. щ.д.); части и принадлежности, предназначени изключително или главно за машините и апаратите от NN 8469 до 8472 (13.3 млн. щ.д.); синтетични щапелни влакна (11.6 млн. щ.д.); акрилови полимери в първични форми (11.2 млн. щ.д.); приемателни телевизионни апарати (8.4 млн. щ.д.); пневматични гуми от каучук (7.9 млн. щ.д.) и други.
Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.
По данни на БНБ нетната позиция в края на 2021 г. (общата сума на корейските инвестиции в България в края на периода) е 71.8 млн. евро. Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България все още не отговаря на възможностите на страната.
