Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход

Всички искаме да живеем на планета с нормален климат, не по-добър, просто нормален и Зелената сделка е измислена именно затова - целта е до 2050 г. Европа да стане първият неутрален по отношение на климата континент. Как ще се постигне - с намаляване на замърсяването и на парниковите газове. Въпросът е доколко това се прави само в Европа и рискът е, че ще направи европейската икономика по-малко конкурентоспособна спрямо азиатската и северноамериканската. Но ние сме очертали пътя и трябва да го извървим. Това каза Борислав Малинов, председател на Надзорния съвет "Норд холдинг" АД, по време международната конференция Green transition 2022: "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", организирана от Dir.bg и 3eNews.

Важна част от Зелената сделка е кръговата икономика, в която продуктите съществуват по такъв начин, че по-малко се изхвърлят, дизайнът им е такъв, че да могат да се ъпгрейдват. Целта е произвежданите продукти да имат по-дълъг живот, да могат да се ремонтират и обновяват, а ако това не може да стане, да могат да се оползотворяват, най-вече чрез рециклиране. Това означава - да могат да се извлекат вложените полезни суровини, а продуктът да се оползотвори чрез изгаряне, обясни Борислав Малинов.

Отпадъците по своето предназначение и възможност за третиране са два основни вида - такива, които могат да е оползотворят и такива, които не могат. Първите са най-ценните отпадъци, това са най-вече рециклируемите метали - желязо, стомана, чугун, мед, месинг, бронз, рециклират се автомобилни акумулатори. Тези метали струват пари и дейността за тяхното събиране и рециклиране не е необходимо да се подпомага от държавата, бизнесът сам го прави, защото печели от това. Другите отпадъци могат да се рециклират, но тяхното събиране е по-скъпо от ценния материал в тях, затова в Европа, в т.ч. България, е въведна системата за продуктови такси или т.нар. екотакси, посочи председателят на Надзорния съвет "Норд холдинг".

Борислав Малинов обясни как работи системата по събиране и оползотворяване. Дотират се отпадъци от масово разпространени продукти, като автомобили, автомобилни гуми, акумулатори, портативни батерии, масла от автомобили, текстил ( който тепърва трябва да навлезе като продуктова такса). Който пуска на пазара такива продукти, поема т.нар. широка отговорност на производителя - плаща продуктова такса на фирми и организации за оползотворяване или в ПУДООС (Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда). Режимът доста добре работи, категоричен е Малинов.

Голяма част от отпадъците не могат да се рециклират - това са т.нар. опасни отпадъци, които се обезвреждат, за което плаща собственикът на отпадъка. В България работят фирми, които ги събират и продават във Франция, Германия, в Румъния, в страни, в които има инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци. Целта е по-малко от тези отпадъци да отиват в сметищата.

Малинов даде пример с кошчетата за събиране на портативни батерии, в които се съдържа живак, кадмий, олово. Събират се около 300 тона годишно, което никак не е малко, според него.

В крайна сметка се стига до отпадъците, които или се изгарят или се депонират в сметищата, защото няма какво друго да се направи с тях.

Борислав Малинов обяви и инициатива на Българската асоциация по рециклиране. На специална интернет страница за всеки град в България ще бъде посочено къде е разположена точка за събиране на батерии, къде на опаковки, текстил, и къде има точки за събиране отпадъци, изградени или чрез колективни системи или от общините. По този проект асоциацията кандидатства за грант, какъвто "Гугъл" предлага за подобни инициативи.