В страната ни се произвеждат иновативни продукти, но употребата им не е уредена законово и това забавя развитието на сектора, казват негови представители, които се обединиха в асоциация
България има шанса да бъде сред водещите страни в Централна и Източна Европа в една от най-бързо развиващите се в момента индустрии - тази на преработването на насекоми, чийто пазар в Европа се очаква да достигне 20 млрд. евро до 2030 г. Тази индустрия има потенциала да даде устойчиви решения на редица социални, климатични и продоволствени проблеми, тъй като в основата й е устойчивото и чисто производството на алтернативен протеин.
Секторът е част от кръговата икономика и безотпадното производство, към което се стреми и ЕС, а съюзът вече е приел регламенти за няколко вида насекоми, които могат да бъдат преработвани за фураж или за хранителни продукти. В България обаче тази законодателна рамка досега не е припозната и това забавя развитието на този нов и силно потенциален сектор - на практика, макар че са произведени в България, тези продукти не могат да се продават и употребяват в страната.
Именно с цел да работят за адаптирането на регламенти и на местно ниво, както и за цялостното развитие на сектора, няколко производители и преработватели на насекоми обявиха в петък обединението си в асоциация.
Всички те бяха категорични, че България има шанс да бъде сред водещите страни производителки в региона на продукти от насекоми и да се възползва от икономическите ползи на този растящ сектор. Според Кремена Дервенкова, съпредседател на Асоциацията, фактори за това са дългогодишните традиции на България в земеделието, развитието на сектора на биоземеделието, както и добрите климатични дадености. Също така в страната има добри условия за развитие на вътрешносекторни синергии - производството на продукти от насекоми е иновативен сектор, който позволява сътрудничество с IT сектора, както и този на автоматизацията и др. А продуктите имат употреба в земеделието и биоземеделието, козметиката, медицината, текстилната промишленост и още много.
Защо продукти от насекоми?
Заради питателните си протеини насекомите са служили за храна на човечеството хилядолетия и те продължават да присъстват в менюто на над 2 млрд. души в Африка и Азия и до днес. В модерния развит свят те отдавна са отстъпили мястото си на животинските продукти, но днес погледите пак се насочват към насекомите. Причините са много, споделиха представителите на асоциацията.
На първо място е нарастващото население на света, което се очаква да достигне 10 млрд. души в идните десетилетия. То има и все по-големи хранителни нужди, задоволяването на които чрез конвенционалното земеделие остава огромно предизвикателство - особено на фона на климатичните промени, които носят много рискове и изтощаване на агросектора в глобален мащаб. Има и други заплахи като войната в Украйна, която води до недостиг на зърно и фуражи и оскъпяване на много продукти по веригата. Както бе отбелязано, ЕС например е силно зависим от вноса както на фураж от Украйна, така и от торове от Русия и войната в момента създава сериозни трусове в сектора.
Производството на алтернативен протеин от насекоми, който има употреба и като човешка, и като фуражна храна, и като наторител, а и в ред други индустрии, вече се разглежда като ценна и също толкова хранителна алтернатива на животинския протеин в глобален мащаб, а и в ЕС. Освен това производството е чисто и устойчиво, то е по-добро за околната среда, тъй като не изисква големи количества земя за отглеждане и не отделя парникови газове в значителен мащаб. На практика индустрията се вписва идеално в кръговата икономика, която ЕС цели да развива ударно в идните няколко десетилетия, за да постигне заложените си цели - декарбонизация на Стария континент и нулеви емисии до 2050 г и като цяло изграждането на чиста и устойчива икономика.
Безопасно ли е?
Затова и ЕС бързо променя отношението си към сектора на насекомите. Реално регламентът на ЕС за новите храни съществува още от 1997 г., като наднационалният орган дефинира термина като "новоразработена, иновативна храна, храни, произведени с помощта на нови технологии и производствени процеси, както и храни, които традиционно се консумират извън ЕС". За да бъде припознат един нов продукт от насекоми като хранителен продукт, той трябва да покрие редица изисквания, които важат и за всеки друг хранителен продукт. Отделно, всяка съставка, използвана в цикъла на производството трябва да има ясен произход, да може да бъде проследена и контролирана. На практика контролът в сектора е толкова строг, колкото при производството на храни, а дори и повече, разказа Камен Кръстанов от компанията "Насекомо", която прави продукти от муха Черен войник и ларвите й.
До момента ЕС е регламентирала употребата на продукти от няколко вида насекоми за фуражни храни, сред които домашен щурец, мигриращ скакалец, брашнен бръмбар, домашна муха, муха Черен войник и, разбира се, копринена буба. А продукти от брашнен червей и мигриращ скакалец са одобрени като хранителни продукти.
Разбира се, не става дума за консумация на цели насекоми, макар че те се консумират и така - сушени, пържени, печени и т.н., в традицията на различни народи. В тази нова индустрия обаче говорим за преработката на насекоми в различни фази на развитието им за производството на продукти като брашно, масло ("Насекомо" например произвеждат и олио от муха Черен войник), естествени торове и т.н. Много от тях се използват в производството на храни за домашни любимци и аквакултури.
Даниела Димитрова, председател на Съвета за кръгова икономика към БТПП, пък напомни за огромните ползи и разнообразие на продукти от копринената буба - днес те се използват не само в текстила, но и в още редица индустрии като фармация, козметика, храни и фуражи, медицински текстил и т.н.
От сектора са категорични, че продуктите и производството им са напълно безопасни. За да бъдат възприети те обаче, както и да бъдат разсеяни предразсъдъците и потенциалните притеснения на потребителите и хората, е нужно да се работи и за приемане на сектора сред обществото и промяна на общественото мнение.
В България вече има негативни примери в тази посока. Създаването на новата база на "Нсекомо" в софийското село Лозен например бе съпътствано с остро недоволство и дори протести от страна на местните хора - плод най-вече на неинформираност и предразсъдъци.
Целите на новото сдружение
Новата асоциация ще работи и в посока популяризиране на ползите от тази индустрия и подобряване на имиджа й в България, както и по образователни инициативи за популяризиране на кръговата икономика. Като основна цел обаче новото сдружение си поставя изграждането на устойчив диалог и припознаването им като партньор от ресорните институции в лицето на министерствата на земеделието и околната среда, както и Агенцията по безопасност на храните, така че заедно да работят за възприемането на съществуващите европейски регламенти и в българското законодателство. Подобни асоциации има и в ред други страни. На европейско ниво пък активно работи и международна асоциация, която си партнира с европейските институции за развитието на законодателство за тази нова индустрията - в организацията има 80 членове от 23 страни.
Заради липсата на регламент на местно ниво обаче на практика употребата на нито един от произвежданите в България продукти на тази индустрия не може да бъде използван на територията на страната, включително не може да има и внос. Така българските производители на иновативни и ценни продукти от насекоми на практика могат само да ги изнасят към страни с по-развита законодателна рамка в тази сфера - такива са Холандия, Франция, които са и водещите производители в Европа, както и други.
Според представителите на индустрията, докато това е така, страната ни само губи потенциални ползи и шанс да се утвърди като водещ производител на продукти от насекоми в региона. Става дума за пазар, в който тази година инвестициите ще достигнат 1 млрд. евро, а към 2025 г ще се удвоят. Прогнозите са до 2030 г пазарът на тези продукти в Европа да достигне 30 млрд. евро и да създаде много нови целогодишни работни места.
"За да се развива и българският сектор и за да не пропускаме тези икономически ползи обаче, е нужно да се подсигури правната уредба и да се работи за това тази индустрия да бъде разпозната и приета на обществено ниво", обобщи Кремена Дервенкова.
Следващата стъпка на асоциацията ще е Кръгла маса, посветена на възможностите и проблемите на индустрията, която ще се проведе на 20 юни и на нея ще бъдат поканени представители на институциите, бизнеса, НПО сектора и т.н.
