Опазването на природата е първата стъпка. Биологичното разнообразие в Европа продължава да намалява, но напоследък има положително развитие за горите, бозайниците и птиците, които са обект на мерки за опазване.
Понастоящем усилията за опазване на повече от 2000 вида намират отражение в законодателството на ЕС, например Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. В основата на тези директиви стои мрежата „Натура 2000“ на защитените зони в ЕС, която е най-голямата по рода си в света. Мрежата заема 18 % от сушата и 8 % от морските територии на ЕС.
Някои от най-ценните и най-застрашените видове и местообитания в Европа са защитени от „Натура 2000“. Защитените зони съдържат места за размножаване и почивка за редки и застрашени видове, а някои редки местообитания са определени за обекти сами по себе си.
Целта на новата стратегия на ЕС за биологичното разнообразие е до 2030 г. защитените зони да бъдат разширени до най‑малко 30 % от сушата и 30 % от заобикалящите морета на ЕС. Девствените и вековните гори, както и други богати на въглерод екосистеми като торфища и пасища, ще бъдат в центъра на усилията за опазване.
Освен това в стратегията се призовава за засаждането на най-малко 3 милиарда дървета до 2030 г., за да се подпомогне биологичното разнообразие и възстановяването на екосистемите. Повече гори също ще бъдат управлявани с цел насърчаване на благоприятни за биологичното разнообразие практики.
Координиране на дейността
Разработването на трансевропейската мрежа за защита на природата чрез разширяване на защитените зони с цел постигането на целта от 30 % е част от стратегията за биологичното разнообразие. Много от защитените зони по „Натура 2000“ вече са свързани чрез естествен и полуестествен ландшафт, който предоставя услуги на екосистеми като опрашване, плодородие на почвите, контрол на наводнения и възстановяване, и са важни за смекчаване на последиците от изменението на климата и риска от бедствия. Мрежата „Емералд“ на защитените зони от специален интерес, за която ЕС дава своя принос 44 чрез „Натура 2000“, също подкрепя тези усилия. Взети заедно, тези зони образуват мрежа от зелена инфраструктура в Европа. Проучванията показват, че природата е подобре защитена в тази мрежа с по-голяма площ, която предоставя необходимите услуги на екосистемите и в рамките на която те са подложени на по-малък натиск.
Въпреки това пречки като пътища, железопътни линии, градски зони и земеделски земи разпокъсват ландшафта, като ограничават придвижването на видовете и затрудняват развитието на мрежата. Повишаването на свързаността на мрежата гарантира, че условията в местообитанията се подобряват, намаляването на биологичното разнообразие се предотвратява и предоставянето на услуги от екосистемата се повишава.
Свободно течаща вода
Бариерите вредят на здравето на водните басейни в Европа. Съществуват над 1 милион бариери по пътя на европейските реки, включително язовири, преливници и шлюзове. Повечето са малки и остарели. Те допринасят значително за лошото състояние на природата на нашите реки, тъй като за много видове реките трябва да бъдат свободно течащи, за да процъфтяват, а в момента оттичането на седиментите е невъзможно, което води до блокажи и променя местообитанията.
Стратегията за биологичното разнообразие си поставя за цел да възстанови наймалко 25 000 км свободно течащи реки до 2030 г. чрез премахване на бариерите, изграждане на обходни пътища за мигриращите риби и възстановяване на седиментния отток. До октомври 2020 г. е регистрирано премахването на близо 5000 язовира в Европа, според данни от 11 държави. Възстановяването на заливните тераси и влажните зони също е важен елемент от тази дейност.
Дивото зове
Докато описаните по-горе решения изискват интензивно управлявани процеси за възстановяване на природата, възстановяването на дивата природа е по-нов, по-естествен подход. Чрез идентифициране на места, където да се насърчават естествените процеси, този подход дава възможност на природата да се излекува, за да започне отново да се управлява сама. Инициативи като „Възстановяване на дивата природа в Европа“ работят за увеличаване на биологичното разнообразие на Европа чрез този подход.
Днес има осем големи зони за възстановяване на дивата природа в България, Хърватия, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Швеция. Те са дом на различни проекти за възстановяване, сред които възстановяване на свободно движещите се популации на европейски бизон в Южните Карпати на Румъния и защитата на черния и белоглавия лешояд в Родопите в България.
