Безспорно, затварянето и ограниченията за пътуване през последните месеци засегнаха много икономически сектори, с които са свързани хората на изкуството и тяхното оцеляване.
Ако тази пандемия беше природно бедствие, щяхме да имаме чувството, че приливите продължават да носят петрол до вече опустошените брегове, ден, след ден, след ден... В крайна сметка, на кого можем да разчитаме да предостави така необходимата помощ „след бедствие“ и кога?
Специално изследване върху управлението на бедствия хвърля интересна светлина по темата като предполага, че бъдещата помощ ще трябва да изглежда много по-различно от очакваната до момента.
Неблагоприятни въздействия
Почти година след началото на пандемията, сякаш всичко е казано. Запознати сме добре с лишенията, съкращенията и тежкото финансово състояние, в което изпаднаха много артисти.
Много от тях рязко смениха занаята и дори населените места, където творяха, борейки се и с психологическите последици от продължителното бездействие и изолация.
И все пак тук-там се прокрадваха проблясъци на надежда, обещаващи иновации и евентуална адаптация на сектора на изкуствата.
Спомнете си, когато медиите широко отразяваха феномена на хора, които пеят или свирят на инструменти от балконите си по цял свят. Въпреки кризата, много артисти намериха начини да привлекат вниманието върху себе си, като представиха изкуството си по неочаквани дотогава начини.
Такива примери ни напомнят за силата на творчеството, макар и проявено в необичайни условия.
Отвъд първоначалното облекчение
В момента е необходимо да погледнем отвъд първоначалното облекчение, което донякъде получиха част от артистите - схеми за спешни помощи, програми за субсидиране на заплати и други форми на парични инжекции. Следващите усилията ще трябва да се съсредоточат върху нещо по-деликатно от мерките за физическото оцеляване, а именно - изцелението.
Приложено към културните и творческите индустрии, това включва задаване на тежки въпроси относно настоящите условия на труд, финансова стабилност и социално признание на артистите, както и разширяване на подкрепата отвъд финансовата ѝ стойност.
Едва тогава секторът може да се насочи към дългосрочни стратегии за възстановяване, които трябва да включват и начини за реинвестиране.
Ролята на творческите сектори
Последните бедствия, природни или причинени от човека, показват, че помощта за опустошените общности обикновено идва от онези, които в по-голямата си част не са засегнати от ситуацията. Например, над 90 държави предоставиха логистична и финансова помощ на Ню Орлиънс след урагана "Катрина" през 2005 г., много държави помогнаха на Бейрут след ужасяващите експлозии от миналото лято. На пръв поглед това може да изглежда трудно приложимо в контекста на глобална пандемия, която е засегнала повечето хора под една или друга форма.
В творческата индустрия, в някои сектори, като видеоигри и стрийминг платформи като Netflix, например, всъщност регистрираха рекорден ръст през последните месеци.
Предлагаме компаниите, които ако не са забогатели по време на пандемията, но поне са я преживели невредими, да започнат съвместни инициативи за подкрепа, спонсорство или друга форма на помощ за творчески организации или поне отделни артисти.
Освен това колективният опит между тези сектори би могъл да подкрепи инициативи за дигитална трансформация за онези, които преди не са разчитали на онлайн обхват.
По-безопасни, по-достъпни места
На фона на всичко това специалните комуникационни умения имат немалка роля за изграждането на устойчиви общности и бизнес начинания в сферата на изкуството. Прекрояването на определени места, за да станат те по-достъпни и по-безопасни, също е важно. От голямо значение са и държавните програми за подпомагане - както пряко на артистите, така и със субсидиране разходите им за живот и наем.
Освен това, от важно значение е с държавна инвестиция да се насърчи потреблението на артистични стоки и услуги. След като пандемията приключи, преодоляването на стигмата на масовите събирания и остатъчните страхове на обществеността вероятно ще бъдат ежедневна битка, в която целият културен сектор ще трябва да се обедини в съгласувани усилия, за да насърчи хората да излязат навън.
Нова роля и за университетите
И докато останалата част от икономиката беше подложена на едно от най-големите виждани през годините предизвикателства, университетите останаха по някакъв начин привилегировани, въпреки срива на международния студентски пазар. Тяхна нова отговорност би могла да бъде да помагат, като предлагат пространства и програмна подкрепа за експериментиране и създаване на творчески проекти, както и програми за преквалификация и изследователски инициативи за бъдещето на артистичните сектори.
Настоящата пандемия шокира много от нас в осъзнаването на заплахата от бедствия, особено предвид взаимозависимостта и сложността на света. Ето защо трябва да разработим много по-усъвършенствани стратегии за извънредни ситуации, спасяване и възстановяване, при които заинтересованите страни, различни от правителствата, са принудени да се обединят и да се подкрепят взаимно по време на криза.
https://theconversation.com/how-to-help-artists-and-cultural-industries-recover-from-the-covid-19-disaster-149815
