Агри.БГ отдавна отвори дебатите за въглеродното земеделие и както при всяка друга тема - има два полюса - хора, които са привърженици на идеята и други, които я отричат. До момента обаче неизвестните бяха доста и не можеше да се каже много по темата.
Веселин Спасов - фермер и автор на първата тематична книга у нас „Какво всъщност е Ноу Тил и какви са ползите от него” организира първия по рода си уебинар с участието на една от основните фирми в Европа, която търгува с въглеродни емисии. И въпреки че и към момента пазарът за въглеродни емисии остава нерегулиран, експертите внесоха много яснота относно целия процес на продаване на въглеродните сертификати и тяхната същност.
Експертите започнаха с това, че когато даден фермер премине към по-щадящи климата практики, ще има възможност да намали своите емисии. Тази негова дейност заслужава да бъде отчетена и оценена, ето затова той получава въглеродни сертификати, които после може да продаде.
Идеята се крие в това, че се взема финансово стимулиране от фирми и компании, които отделят много въглеродни емисии и съответно тези суми се пренасочват към земеделците, които прилагат екологични практики и улавят тези емисии. На практика това се явява едно допълнително стимулиране за фермерите към това те да преминат към едно по-екологично земеделие.
“Създадохме платформа, която определя количествено намаленията и въглеродни емисии за всяко поле по отделно. След прибиране на реколтата изчисляваме намалението на емисиите и издаваме въглеродни сертификати, които фермерите могат да задържат или да продадат на пазара за въглеродни емисии. През изминалата година повече от 80 земеделци се присъединиха към програмата с над 500 000 дка земя. Реализираната печалба беше от около 25-30 евро за 1 сертификат на ха, като през 2021 г. цената на сертификатите достигна 60 евро. Освен финансовите възнаграждения обаче има и много дългосрочни ползи от прилагането на регенеративно земеделие”, обясни експертът от компанията.
Разбира се, има и някои условия за кандидатстване, като едно от тях е, че са нужни минимум 1000 дка. Освен това могат да се включат всички земеделски култури освен пасища и кореноплодни.
В рамките на уебинара се появиха много въпроси от фермерите как те могат да бъдат сигурни, че са защитени, след като този пазар няма регулация?
“Всички въглеродни сертификати са сертифицирани с ISO номер. Това не е просто лист хартия, който издаваме. Освен това има и трети компании, които следят целия процес и неговата легитимност. При издаването на самия сертификат, фермерът избира сам какво да прави с него - дали да го задържи и да го използва за друго свое производство или пък да го задържи, или да го продаде сам. Компанията ни също помага с намирането на пазари за сертификатите.
Факт е, че въглеродният пазар все още не е урегулиран, но в момента търсенето на въглеродни сертификати е по-голямо, отколкото предлагането. Тоест има повече фирми, които бълват въглеродни емисии и искат да откупят въглеродни сертификати, а няма достатъчно земеделци, които да ги произведат като засяват покривни култури, които да уловят въглерода.
В крайна сметка сертификатите са само едно парче от пъзела. Регенеративното земеделие остава водещо като идея за едно по-зелено и екологично селско стопанство”, обясниха експертите.
Всяка година фермерите, които произвеждат продукция, след жътва получават сертификати. Също така някои компании са разработили и свои калкулатори, които субективно изчисляват горе-долу колко сертификата може да получи даден фермер.
“Има определени правила и насоки при намаляване на обработките да се получи определен брой сертификати. Обикновено земеделеца дава информация какво мисли да прави на полето, след това жъне и казва какво се случва с дадения парцел. На база на този прогрес и това колко бързо преминава към все по-щадящи практики, дали намалява торовете и ги заменя с биологични, органични и оборски тор и т.н, до колко бързо намалява обработките и т.н., се изчисляват броя на сертификатите на ха, които земеделецът да получи.
Вземат се предвид всички неща, които са се случили на полето - колко гориво е отишло за производството на дадена култура на единица ха, колко изкуствен тор, препарати са използвани. Но също така колко покривни култури са използвани, колко оборска тор е хвърлена и т.н На база на всички тези неща се прави обща картина на стопанството и се дава приблизителен брой сертификати, които ще получи фермера. Така ако той е пред дилема, може да реши дали да засее покривна култура и да тества разликите при засяванията”, разясни Веселин Спасов, който освен модератор на събитието, беше и преводач.
