"Не само за българското, но и за световното земеделие... Това е годината на цените, а инфлацията се вдигна до такива високи равнища, каквито не са наблюдавани. От една страна причините са външни, като се изключи повишението на цените на суровините... От друга страна Европа се опитва да се преориентира към биоикномика и през следващите години ще се положи началото на една по-зелена икономика ... "
Още в началото на миналата година земеделците се сблъскаха с рязко повишение на цените на торове и препарати, цените на горивата също тръгнаха нагоре, а за много производства това е сериозен разход. Всичко това се отрази особено на чувствителните сектори- животновъдство, плодове и зеленчуци:
"Те са чувствителни, защото тръгваме от възприятието, че са били основни ... През последните 30 години това вървене назад и надолу ни кара да изпитваме съжаление... Трябва да се работи интензивно за възстановяване и преструктуриране на самото производство... Едновременно действа външната конкуренция, която е много голяма, от друга страна, България се намира в съседство с Турция, която е сред големите производители... Трябва да се положат усилия, необходима е и организационна работа, за да се подобрят резултатите...", посочи доц. Иванов. По думите му под натиска на външната конкуренция, все по-трудно е чувствителните сектори да останат на пазара, затова трябва да се работи за преструктуриране на производството, така че да има повишение на добиви, ефективност и производителност. Необходима е и воля, и помощ от държавата. Необходимо е и окрупняване на производствата- нещо, на което българските фермери се противопоставят. Наред с всичко останало, пред земеделците стои задачата да положат основите за една по-зелена икономика.
"В момента сме в началото... пътят ще е дълъг, ще се осъществява поне десетилетия... Предизвикателствата са големи, има много неизяснени въпроси, залагат се конретни цели и индикатори, които се следят...", посочи експертът.
Процесът ще бъде подпомогнат и финансово, но се очаква да се промени и мисленето на земеделските производители, така че земеделието да даде своя принос в борбата с климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък. Очаква се и промяна на потребителското мислене, така че да спрем да бъдем консуматорско общество. Така ще бъдат избегнати и много проблеми с продоволствието. Според доц. Божидар Иванов българското земеделие е добре балансирано и почти изцяло задоволява българския пазар:
"Като цяло, като стойност, българското земеделие изнася повече, отколкото внася... "
Не са отминали предизвикателствата пред българското земеделие, но по думите на доц. Иванов 2023 година ще е по-спокойна по отношение на цените. Трябва обаче да сме готови да се адаптираме и да бъдем гъвкави.
Без сняг и с пролетни температури отмина първата седмица на 2023 година. От вчера хладен фронт преминава през страната, а заедно с него дойдоха и валежи. Не се очакват екстремни метеорологични явления до края на януари, които да застрашат посевите, а идващия сняг и минусови темпуратури ще забавят и събуждането на овошките.
