В предаването „Добър вечер, София“ разговорът е посветен изцяло на Драгоманското блато – място, което се нуждае от обновяване и от обособяването му отново като истинска естествено влажна зона.
Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.
„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков.
Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.
„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.
Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?
„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.
По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.
Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.
Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.
Едно изследване гласи:
"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.
Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.
„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.
Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.
„Затова целта на WaterLands е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.
В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България попада в този списък не само с едно място, в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.
Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.
Събеседници по темата бяха Петко Цветков от сдружението за дива природа „Балкани“ и Иван Христов от WWF.
„Ако говорим за моментното състояние, водното ниво е сравнително прилично - това от една страна е добро за екосистемата, но затруднява достъпа на хора по-напред сред блатната растителност.
Благодарение на много причини, блатото е все по-обрасло с растителност, която все повече покрива водните огледала в този водоем“, съобщи Петко Цветков.
Той уточни, че когато има вода, водните и блатните системи са в сравнително добро състояние.
През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи голяма част от неговата растителност.
„По сателитни снимки и други наблюдения оценихме, че близо 80%, от зимната, суха растителност беше обгорена, както и 2/3 от пътеката за туристи, обобщи той и допълни, че в пролетно-летния сезон голяма част от растителността се е възстановила.
Даже голяма част от засажданите с доброволен труд през годините върби, тополи, дъбове в района на блатото, преживяха“, каза още той.
Защо е ценно Драгоманското блато, с какво тази екосистема е ценна за хората?
„,Малко хора знаят, че влажните зони по планетата земя са най-интензивно натрупващите въглерод. Във време, в което искаме да измислим какви ли не начини за задържането на въглерода, за да спасим планетата, те всъщност са едни от най-устойчивите, ефективни „капани“ в тази дейност, които ние интензивно унищожаваме“, подчерта Петко Цветков.
По думите му, Драгоманското блато е едно от най-големите карстови блата, специфични с това, че водата в тях рядко се задържа на повърхността а отива в дълбочина под земята, крие се в подземни езера, или се разкрива в извори.
Проектът Waterlands цели да разясни полезността на тази природна зона.
Около 60% от видовете птици са регистрирани в района на блатото в различен период от време. Благодарение на усилията на сдружението за дива природа „Балкани и сътрудничеството му с учените са възстановени някои изчезващи видове на българската флора, за които можете да чуете в разговора.
Едно изследване гласи:
"Блата, мочурища, торфища, заливни низини и езера – над 90% от влажните зони в Европа днес са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск". Застрашени сме също и ние.
Иван Христов - експерт по водите в WWF България, разказа повече за основните точки, по които ще работи проектът WaterLands, за възстановяване и спасяване на Драгоманското блато.
„Искам да припомня, че преди около 20 години, разговори по темата за възстановяване на влажните зони звучаха меко казано екзотично“, заяви Христов и допълни, че нуждата за възстановяването им не е толкова от отдавна. Буквално от средата на ХХ век стана ясно, че с унищожаването на влажните зони сме направили голяма грешка, техните функции и значението им и за стопанската дейност на хората е твърде голямо.
Затова на много места започва да се говори и да се правят опити за възстановяването им, поясни той, на това на практика се оказва трудна задача.
„Затова целта на WaterLands е да споделим опит с други научни институции как са възстановявани влажни зони досега и да си преосмислим стратегията на базата на малкото опит, който имаме през този половин век“, каза още той.
В проекта са включени 32 партньора от Европа, които са основно университети и институции, свързани пряко с управление или под някаква форма възстановяване на влажни зони. България попада в този списък не само с едно място, в което ще демонстрираме добри практики по възстановяване, каквото е Драгоман, но и с едно място, което вече е натрупало опит – Природен парк „Персина“, разкри още Иван Христов.
Окосяване и друг вид управление на биомасата, за да се възстанови екосистемата в характерния вид за този тип влажни зони е първата от целите на проекта, свързани с Драгоманското блато.
