На 25 януари 1935 година министър-председателят Пенчо Златев изпраща до цар Борис III за утвърждаване Наредба-закон за радиото, която царят одобрява с указ на следващия ден. Така радиоразпръскването става държавна собственост.
Голямата награда на Българското национално радио "Сирак Скитник" е учредена през 2001 година. Тя носи името на първия главен ръководител на радиото – тогава радио София, Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник – талантлив художник, поет, критик и общественик. През 2023 година се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта му.
Освен голямата награда "Сирак Скитник" за значим принос в развитието на БНР като обществена медия, ще бъдат връчени и годишните награди за радиожурналистика за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР през 2022 година, и за радиопредаване/радиопроект/мултимедиен проект/музикален проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през 2022 година.
Радина Велчева е един от членовете на Обществения съвет на БНР. В задълженията на Обществения съвет е именно да гласуват и изберат носителите на голямата награда на БНР – “Сирак скитник“, учредена през 2001 г., както и на другите награди, които се връчват по традиция именно на този ден. Велчева е и създател на фондация "Искам бебе".
“Радиото има своето бъдеще. Няма как да изчезне този дух и тази магия. Като хора, живеещи в ХХI в. усещаме нуждата от дигитализация. Тя не е само в радиото, тя е във всяко едно нещо, с което се захванем в обществен план“, казва в ефира на “Нашият ден“ Радина Велчева и подчертава:
"Балансът между хората, които са в радиото, туптящото сърце на радиото, и дигитализацията, винаги ще съществува. Няма как едното да измести другото."
“Радиото е много дълбоко, заложено в моите гени. Бях на 16 години, когато с Нина Парашкевова участвах в предаването “Юноша“ и от далечния град Добрич пътувахме към Националното радио. Правеше ми впечатление, че можем да говорим изключително свободно по всички онези теми, които тогава са ни вълнували“, разказва тя.
“През 1993 г. бях едни от авторите и водещи на студентското радио в програма “Христо Ботев“. Това беше част от моя и житейски, и професионален път. Тогава придобих неща, които формираха качества в моя характер. Това е дисциплината на първо място. На второ място е честността и на трето справедливостта“, казва още тя и посочва:
“Ако успееш да влезеш дълбоко в дебрите на радиото и да вземеш най-доброто, което ти предлага, може да ти подава ръка във всяка една стъпка в житейски план."
Голямата награда на Българското национално радио "Сирак Скитник" е учредена през 2001 година. Тя носи името на първия главен ръководител на радиото – тогава радио София, Панайот Христов с артистичен псевдоним Сирак Скитник – талантлив художник, поет, критик и общественик. През 2023 година се навършват 140 години от рождението и 80 години от смъртта му.
Освен голямата награда "Сирак Скитник" за значим принос в развитието на БНР като обществена медия, ще бъдат връчени и годишните награди за радиожурналистика за открояващо се присъствие пред микрофона, за отстояване на идеи и позиции, които утвърждават авторитета на БНР през 2022 година, и за радиопредаване/радиопроект/мултимедиен проект/музикален проект на БНР – колективна награда за професионализъм и оригинални идеи през 2022 година.
Радина Велчева е един от членовете на Обществения съвет на БНР. В задълженията на Обществения съвет е именно да гласуват и изберат носителите на голямата награда на БНР – “Сирак скитник“, учредена през 2001 г., както и на другите награди, които се връчват по традиция именно на този ден. Велчева е и създател на фондация "Искам бебе".
“Радиото има своето бъдеще. Няма как да изчезне този дух и тази магия. Като хора, живеещи в ХХI в. усещаме нуждата от дигитализация. Тя не е само в радиото, тя е във всяко едно нещо, с което се захванем в обществен план“, казва в ефира на “Нашият ден“ Радина Велчева и подчертава:
"Балансът между хората, които са в радиото, туптящото сърце на радиото, и дигитализацията, винаги ще съществува. Няма как едното да измести другото."
“Радиото е много дълбоко, заложено в моите гени. Бях на 16 години, когато с Нина Парашкевова участвах в предаването “Юноша“ и от далечния град Добрич пътувахме към Националното радио. Правеше ми впечатление, че можем да говорим изключително свободно по всички онези теми, които тогава са ни вълнували“, разказва тя.
“През 1993 г. бях едни от авторите и водещи на студентското радио в програма “Христо Ботев“. Това беше част от моя и житейски, и професионален път. Тогава придобих неща, които формираха качества в моя характер. Това е дисциплината на първо място. На второ място е честността и на трето справедливостта“, казва още тя и посочва:
“Ако успееш да влезеш дълбоко в дебрите на радиото и да вземеш най-доброто, което ти предлага, може да ти подава ръка във всяка една стъпка в житейски план."
