Рециклирането е смятано за крайно решение, преди поправянето и намаляване на употребата. То е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде финалното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн, заложен още при производството.
Най-ценното на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни материали, така че да се сведе до минимум добивът на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които добиването води със себе си. Не е тайна, че консумацията на суровини за индустрията в световен мащаб се увеличава заради насърчаването на хипер производството. Еколозите се надяват обществото да започва да разбира, че старият модел „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.
В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните-членки.
Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките.