Парите са за енергийна ефективност и кръгова икономика
Грантови схеми за зелен преход на малкия и средния бизнес на стойност 751 млн. лв. ще бъдат открити до края на годината. Това съобщи Кирил Величков, директор "Европейски проекти и финансови институции" в ОББ, по време на първия дискусионен панел на Срещата на бизнеса в Бургас и региона, организирана от "Капитал".
По думите му 30% от предвидените 28.9 млрд. евро европейски субсидии за България до 2027 г. са предвидени за преход към зелена и кръгова икономика. "Все по-често такива проекти ще се случват през инструменти като "Фонд за устойчиви градове", коментира Величков. ОББ са партньори във фонда, който осигурява финансиране за общински и бизнес проекти с висок обществен ефект. В Бургас такива са т.нар. "Улица на занаятите", "Силата на водата" и др.
Първата схема за енергийна ефективност на предприятията ще бъде обявена на 3 май и е за 136 млн. лв. През второто тримесечие на годината ще бъдат разкрити още схеми за инсталиране на ВЕИ за собствени нужди и инсталации за съхранение на енергия (200 млн. лв.); енергийна ефективност на търговски сгради и сгради, свързани с предоставяне на услуги (235 млн. лв.); преход към кръгова икономика (180 млн. лв.). "Виждаме, че и банките имат желание да подкрепят зеления преход", коментира Величков. В момента ОББ кредитира фотоволтаични инсталации, отпуска ипотечни кредити за високоенергийни сгради, лизинги за закупуване на електроавтомобили и др.
Повече подкрепа за туризма
"За съжаление туризмът стои малко встрани от такива схеми в момента", коментира Весна Балтина, зам.-кмет на Бургас по адаптация към промените на климата, стратегическо планиране, дигитализация и екология. "Много банки го считат за рисков сектор и не го подкрепят, а данните сочат, че туристическият сектор генерира всяка година 8% от пластмасовите отпадъци в света и 12% от емисиите на СО2. Тя поясни, че общината може да бъде партньор и да подпомага бранша с информация и не само: "Имаме виртуален офис за енергийно подпомагане, надяваме се до края на годината да имаме и физически. Там може да се намери информация за отворени грантове за енергийна ефективност. Отделно общината изпълнява проект "Слънчеви градове" за заснемане на покривите на всички сгради в Бургас. След изпълнението му всеки човек - жител или от бизнеса, ще може да види какви са възможностите за поставяне на ВЕИ на покрива."
Борислава Габровска от Европейска инвестиционна банка добави, че институцията оказва техническа помощ на публичния и частния сектор за такива проекти. "Един съвсем нов инструмент за това е платформата Adaptation Investment Advisory Platform (ADAPT). Създадохме я не защото е много модерно, а защото тези проекти (за адаптация към климатичните промени - бел. ред.) са по-специфични, съдържат допълнителна доза рискове, по-непознати са за пазара. Те трябва да са добре структурирани, за да имат ефект", посочи тя.
"И макар че на ниво ЕС има купища пари за зелени и устойчиви проекти, достъпът до тях все още е затруднен, информираността не е достатъчна", каза Франк Кванте, изпълнителен директор на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". "България има предимството, че може да се възползва от положителния опит на други държави. В Германия например 4 млн. публични сгради имат фотоволтаици на покрива, защото процедурата е опростена до попълването на един формуляр", каза още той.
"Можем да го направим заедно - това е нашето мото. Медиите са тук да разясняват, банките да финансират, компаниите да изграждат ВЕИ и търговците да осигуряват ресурс", каза Андрей Рекалов, оперативен директор на "Токи пауър", платформата за търговия на електроенергия. "Мога да потвърдя, че интересът към ВЕИ и в частност фотоволтаици в момента е наистина огромен. Нуждата от информация и надеждни партньори също е огромна. Има много възможности за хеджиране на риск, хеджиране на цена - всякакви инструменти, които отварят възможности за инвестиции във ВЕИ. Това ще позволи да не се сблъскаме в стената", посочи той.
Градските инвестиции
В третия панел "Новите дрехи на Бургас" от Срещата на бизнеса в Бургас и региона събеседниците разказаха за настоящите и бъдещи проекти и инвестициите в градска среда.
"За да може да имаме ефект върху качеството на живот на гражданите, трябва да се стъпи върху солидна основа и целеполагане. Всъщност проектите, по които Фондът за устойчиви градове работи с общината, са именно за преодоляване на сезонния характер на бургаския туризъм", сподели Ива Петкова, директор на дирекция във Фонд за устойчиво градско развитие и ключов експерт във Фонд за устойчиви градове.
Един такъв пример е Аква калиде, банята на турския султан Сюлейман Великолепни, която ще съдържа спа център и музейна експозиция. Аква калиде заедно с културно-исторически комплекс Ченгене скеле и подобряване на инфраструктурата на остров Анастасия е част от по-мащабния проект "Силата на водата". Освен това общината ще закупи катамаран.
Главният архитект на община Бургас Емил Бурулянов сподели, че тази година се очаква да бъде готов Младежкият център в квартал "Меден рудник".
"Тази база, която ще бъде осигурена в комплекса, в който има най- много млади семейства, представя в себе си възможности за културна инфраструктура и събития, както и за [жилищен] фонд, които да служат за обитаване", разказа той. Освен това до края на годината се очаква да бъде завършен планетариумът до Морската гара.
Oсвен това миналата година общината започна да обновява пространства между блоковете с 3 млн. лв. годишно, като интересното е, че гражданите имат думата и за това какво да се случи. "С всеки проект за вътрешноквартални улици, които правим, предвиждаме в пъти по-голямо озеленяване", каза главният архитект.
Минчо Николаев, регионален мениджър във Vivacom, разказа, че компанията предлага умна платформа за управление на отпадъците, която би подобрила качеството на живот и чистотата както в Бургас, така и в по-малките курорти. Чрез нея се следи кои контейнери за смет са препълнени, както и да се съставя най-прецизният маршрут, за да не се правят излишни обиколки при събиране на боклука. "Общината, първо, може да има контрол над това как се събира самият боклук; второ, да се оптимизират самите разходи за сметосъбиране", обобщи той.
