Безспорно Y Combinator е бил първата такава програма, започнал през март 2005, а успехът му е вдъхновил мнозина да последват примера му, копирайки дори принципа и метода му на действие. (Seedcamp, TechStars London (преди Springboard), Founder Institute и Startupbootcamp)
Какво е нужно, за да успее един акселератор? Стартъп акселераторите са сравнително нов и „модерен“ вид бизнес инкубатор с цел печалба, които привличат по-малки екипи от хора чрез отворена система за записване и предоставя финансиране, менторство и обучение, на определен брой неопитни и нови компании, за да започнат своя бизнес. След „завършването“ на програмата се предполага, че стартъпите трябва да са използвали капитала, менторството и обратната връзка от страна на експертите, за да могат да се развият в устойчив бизнес или поне да успеят да убедят инвеститори да повярват в тях.
В Европа има близо 100 акселератора, което за такъв малък регион е доста високо число, но съставянето на списък с акселератори е трудна задача, поради стриктната дефиниция на понятието.
В крайна сметка обаче, качеството на въпросния акселератор е това, което има значение, и дали е по-добре за предприемачите да се присъединят към вече съществуващи стартъпи вместо да създават нов сами.
Източник:
Wauters Robin (2013): „It’s getting crowded: with roughly 100 startup accelerators across Europe, how many are enough?“ http://tech.eu/research/29/there-are-roughly-100-active-startup-accelerators-europe/
