Ние, хората, сме видът, който е променил Земята като никой друг вид. Ние сме оказали значително въздействие върху почти всички други видове, които споделят планетата с нас, и върху техните местообитания. Като един от най-гъсто населените райони на Земята Европа не прави изключение.
Земеделието оказва най-голям натиск върху природата
Почти 40 % от земите в ЕС се използва за производство на храни, според данни на Евростат. Традиционното земеделие е позволявало съвместното съжителство на широк кръг от животни и растения с отглежданите култури, но промените в селскостопанските практики след 1950 г., в посока интензификация и специализация, са допринесли за висока степен на загуба на биологично разнообразие. Според доклада на ЕАОС „Състояние на природата в ЕС“, увеличената употреба на торове, напояването и пестицидите и интензивните изменения на плана за ползването на земята са основните източници на натиск върху местните животни и растения, и особено птиците.
Замърсяването от пестицидите, използвани в селското стопанство, е основната причина за тревожния спад в броя на птиците, които се хранят с насекоми, и птиците, живеещи върху земеделски земи.
Един от най-важните източници на натиск е преустановяването на традиционното управление на пасищата. Опрашителите, например пчели, земни пчели и пеперуди, са значително засегнати от това. Раздробяването на земята и отводняването за земеделски цели унищожават местообитанията, в които птиците, влечугите и дребните бозайници са намирали храна и подслон и са се размножавали.
Замърсяване на водите, въздуха и почвата
Често свързваме замърсяването с промишлеността, транспорта и производството на енергия, които са важни източници, но почти 50 % от натиска върху природата, свързан със замърсяването, се дължи на емисиите от селското стопанство във въздуха, водите и почвата. Замърсяването от пестициди, използвани в селското стопанство, е основната причина за тревожния спад в броя на птиците, които се хранят с насекоми, и птиците, живеещи върху земеделски земи.
Замърсяването от пестициди засяга също земноводните, например жаби, крастави жаби и саламандри, насекоми и дребни бозайници, включително прилепи, мишки и европейския лалугер.
По подобен начин, пестицидите и торовете са оказали отрицателно въздействие върху около 80 % от 576 вида пеперуди, които обитават Европа. Селското стопанство също е основен източник на замърсяване на повърхностните и подземните води, което засяга много екосистеми.
Замърсяването от земеделието е един от основните проблеми, които трябва да бъдат решени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и стратегията на ЕС „От масата до трапезата“, чиято цел е да се намали наполовина употребата на химически пестициди и да се насърчат по-малко интензивни селскостопански практики, включително намаляване на използването на торове с най-малко 20 %.
Раздробяване и увреждане на местообитанията
Урбанизацията е друг сериозен натиск върху природата, но, може би изненадващо, по-голямата част от щетите вече не произтичат от превръщането на природните зони в градска територия (11 % от натиска в тази област според доклада на ЕАОС „Състояние на природата в ЕС“), а от спортни дейности, туризъм и развлечения (25 % от урбанистичния натиск). Същевременно строителството и измененията в градските райони също засягат много видове, които са обитавали градски местообитания (които представлява около 10 % от „градския“ натиск).
Освен това пътищата, железопътните линии, язовирите и други инфраструктурни проекти също разпокъсват местообитанията и унищожават ландшафта. Трафикът смущава и убива дивата флора и фауна. Почвите, които са важен източник на биологично разнообразие, се увреждат, ако са запечатани със сгради, асфалт или бетон.
Голяма част от европейската брегова линия е изменена за целите на туризма, като е оставено малко място за непокътнати морски 30 и крайбрежни местообитания. Водните птици, например патици, гъски, чапли и гмурци, и застрашените грабливи птици, например египетски лешояд и брадат лешояд, са сериозно засегнати, ако местата им за гнездене са разрушени.
Неустойчиво горско стопанство, лов и прекомерен улов
Почти всички гори в Европа са трансформирани от човешка намеса. Дори след повторно залесяване естеството на управляваните от човека гори е различно. Например местообитанията могат да бъдат засегнати отрицателно, ако има по-малко дървета от различни видове и на различна възраст.
Въпреки всички мерки за защита продължаваме да наблюдаваме местно обезлесяване и изсичане без засаждане на нови дървета в Европа.
Премахването на мъртви и стари дървета и намаляването на вековните гори засяга неблагоприятно много видове насекоми, птици, земноводни, влечуги, прилепи и малки бозайници, например широкоухия прилеп, кавказката катерица и горския съсел.
Най-малко 52 милиона диви птици се ловуват всяка година в Европа, според проучване, обхващащо 26 европейски държави. Незаконното избиване застрашава много видове, особено птици и бозайници, но дивите и бездомни котки и кучета представляват допълнителна заплаха.
Рибите са засегнати от улова, но същото важи и за морските бозайници, например обикновения делфин и морската свиня, които понякога са жертва на прилов.
Дори когато се наслаждаваме на природата, можем неволно да увредим местообитанията и видовете около нас. Много от дейностите за почивка, например спортове на открито, любителски полети, дронове, стъпкване от хора и нерегулирано наблюдение на диви животни, могат да бъдат изключително вредни за природата.
Инвазивните чужди видове настъпват
Понякога умишлено, понякога случайно, европейците са донесли нови растения и животни на континента. Тези нови видове понякога превземат местообитанията и нарушават екосистемите, поради което се наричат инвазивни чужди видове. Някои от най-вредните инвазивни чужди видове са американската норка, нутрията и енотът, които са се превърнали в хищници за европейските птици, както и китайският мунтжак, който обхожда местообитанията под листата. Гребеновидната медуза, която първоначално попада в Черно море чрез баластните води на корабите, е унищожила някои рибни популации.
Има и чужди видове растения, които превземат територии на местните растения. Храстовидната аморфа, японската фалопия и жлезистата слабонога са само някои примери.
Изменението на климата — основната възникваща заплаха за природата
Изменението на климата вече се отразява върху живота в Европа — повишени температури, суши, промени във валежите, горски пожари и по-малко сняг. То се счита за възникваща заплаха за европейските видове и ще оказва въздействие върху все повече животни и растения.
Свидетели сме на изчезването на видове на местно и регионално равнище, както и на изместването им на север и към по‑голяма надморска височина. Земноводните, птиците и прилепите са най-засегнати от сушите и измененията в характеристиките на валежите.
Докладът на ЕАОС „Околната среда в Европа — състояние и перспективи 2020 г.“ предупреждава, че затоплянето на океана, подкиселяването и деоксигенацията продължават да се влошават, като заплашват морските местообитания.
За да смекчим изменението на климата, трябва да произвеждаме енергия по устойчив начин. Европа е начело на усилията за декарбонизация, като целта ѝ е да бъде въглеродно неутрална до 2050 г. Това е изключително важна цел, но в някои случаи разработването на енергия от възобновяеми източници може да навреди на местообитанията и видовете. Например вятърните турбини могат да бъдат заплаха за прилепите и птиците, които може да се сблъскат с перките, а язовирите могат да блокират движението на седименти и мигриращи риби.
Поради това е изключително важно всички мерки за декарбонизация да бъдат предприети при координация с политиките за биологичното разнообразие, за да се сведе до минимум въздействието върху животните и местообитанията. Има много добри решения, които са в полза както на климата, така и на природата, например подобряването на състоянието на почвите.
Описаните по-горе фактори са най‑сериозните източници на натиск върху природата в Европа, но не са единствените. Шумът и светлинното замърсяване, причинени от човешката дейност, също вредят на много видове. Има много проблеми, които трябва да бъдат решени, но едно е ясно — хората трябва отново да се научат как да дават възможност на природата да процъфтява. Ако не направим това незабавно, може да се стигне до необратими последици.
